ЕДНОМИШЛЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОМЍШЛЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Съмишленик; единомишленик, единомисленик, едномисленик. Въпреки упоритата борба на Чърчил и неговите едномишленици се вземат историческите решения за съгласуване действията на съюзниците в борбата им срещу Германия. Ист. X кл, 237. Книгите принадлежали на един ученик от Идадието, който ги е давал на четене по своите едномишленици. Бълг., 1902, бр. 452, 2. Кому са проповядале учениците или едномишлениците на апостола Павла, които са живяле в Солун и на които последният е писал своите замечателни послания? Знан., 1875, бр. 7, 110.