ЕДНООБРАЗИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНООБРА̀ЗИЕ, мн. няма, ср. 1. Качество на еднообразен (в 1 и 2 знач). Зиме, всред бялото еднообразие на затрупаните със сняг гори, елите се зеленеят, изпънали правите си стъбла като струни. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Най-много ги уморяваше странното еднообразие на децата; всички бяха облечени в еднакви дрешки и чорапки.

Г. Райчев, ЗК, 231. Стори му се, че стои на едно място — все същите сивозелени храсти, все същото ужасяващо окото еднообразие на пейзажа. Наложи си да не гледа встрани. А. Мандаджиев, ОIII, 12. Еднообразие на стиха придават най-вече все еднаквите хореически завършъци на отделните стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 247.

2. Последователно повтаряне и натрупване на едно и също нещо (елемент, действие, явление). Зад вратата на другата стая едно пиано от сутрин до вечер повтаря със затъпяващо и убийствено еднообразие пет-шест такта от някакъв валс без начало и без край: там се учи балет. Св. Минков, ДА, 53. — Еднообразието, което ме окръжава, ме научи да се ровя в мислите си. Д. Немиров, Др, 64. Позната ми бе скуката по море в малките параходи — еднообразието бързо ги превръща в затвор всред водната пустиня. М. Марчевски, ОТ, 22. Не ти ли омръзна еднообразието: дима на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове? Ал. Константинов, Съч. I, 98. Като се налудува, буйният северняк изведнъж утихва и се оттегля нейде зад Дунава .. Тогава захваща нашата истинска зима с онова спокойно и прелестно еднообразие, на което ние, добруджанци, казваме "капан". И. Петров, НЛ, 7.