ЕДНООК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е само с едно око. Халил ага беше стар, слаб, висок като върлина и едноок — другото му око беше цялото мътно, бяло и неподвижно. К. Константинов, ППГ, 24. Грамадни морски оръдия, като еднооки циклопи, пазят денонощно входа на най-красивия залив. Б. Шивачев, ПЮА, 40.

2. Като същ. едноокия<т> м., еднооката ж., едноокото ср. Човек, който е само с едно око. — Иди оттатък, та си помисли малко .. — заповяда му едноокият с притворна кротост. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. "Но завръщат се те / сакати и слепи нероди, / на сто души е само оставен от тях / един едноок да ги води." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 24. В царството на слепите едноокият е цар. Погов.