ЕДНООСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОО̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Спец. Който е с една ос за прикрепване на колела. Теглителната сила на човека и на животните е получила своето голямо приложение едва с въвеждането на едноосната кола (двуколката). Л. Манчев, П I, 15. Едноосна количка. Едноосно ремарке.

2. Минер. Който има само една ос на симетрия. Различаваме оптично едноосни и оптично двуосни кристали. Н. Николов, М, 98. Едноосни минерали.

3. Анат. За става — който има само една ос на движение. Пръстите на ръката могат да се сгъват (изправят). Такива стави се наричат едноосни. Анат. IX кл, 22.