ЕДНОПЛОЩНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОПЛО̀ЩНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Авиац. Самолет с един чифт крила; моноплан. Французинът Луи Блерио със своя едноплощник (моноплан),.., прелита от френския град Кале до английския град Дувър. Р. Радулов, ИГ, 36.