ЕДНОРЀДЕН

ЕДНОРЀДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се състои само от един ред; едноредов. Корените на зарасличето се сушат в сухо, светло, чисто, проветриво помещение, в еднореден пласт. Пр, 1952, кн. 5, 82. В зависимост от взаимното разположение на нитовете шевовете биват: едноредни, двуредни, триредни и т. н. Маш. IX, 101. Всички коли са от един и същ тип и се движат непрекъснато в едноредна колона, без да се надминават и отклоняват. Л. Манчев, П I, 316. Едноредна устна хармоника. Едноредни сачмени лагери.

2. Който се извършва, става в един ред; едноредов. Едноредно засаждане. Едноредно разполагане на нитовете. Едноредно закопчаване на дрехата.

3. За дреха (палто, сако, жакет и др.) — който е с един ред копчета. Кафявото едноредно сако, което той бе грижливо закопчал, му беше малко късичко. К. Калчев, ЖП, 509. Пролетните палта са в свободна права кройка или редингот, двуредни или едноредни с високо закопчаване. ВН, 1964, бр. 3884, 2.

Списък на думите по буква