ЕДНОРОДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОРО̀ДЕЦ, зват. ‑дче, мн. ‑дци, м. Остар. Мъж от един и същи род, народност с друг; сънародник, съотечественик, единородец. Държал се [заможният българин] гордо, не понасял обиди, готов бил да брани човешките си права. Не само тук — сред еднородци, а и там — пред агите. Ив. Коларов, Е, 41. Бугарите на Македония .. сакат училища и за да поддържат тия, сакат еднородец бугарин владика. Хр. Бръзицов, БК, 267. Само в източното новобългарско наречие  се чува като Ъ ( в средата) при думите: ма, та, са наместо ме, те, се, както ги изговарят еднородците ни в западнобългарско. ПСп, 1873, кн. 7-8, 110.