ЕДНОРОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОРО̀ДНИК, мн. ‑ци, м. Рядко. Сънародник, съотечественик; еднородец. "Той

най-разпалено е говорял по българската история, стараял се да запознае еднородниците си с миналото на многострадалний българский народ". Г. Константинов, ПР, 12. Двамата турци в диванханата го смазваха с присъствието си. Затова отстъпи към балконската врата, като да търсеше подкрепа от еднородниците си, които шумяха навън. А. Христофоров, А, 290.