ЕДНОСЕЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСЀЛЕЦ, мн. ‑лци, м. Диал. Мъж, който е от едно и също село с друг; съселянин, едноселчанин. Противоп. другоселец. В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено. Ив. Вазов, Съч. X, 96. Гребенците,.., стояха много по-горе по обичаите си, по чисто българските си думи,.., по облеклото си от другите си едноселци. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 572. Този човек ми е едноселец. △ Тези двамата са едноселци.