ЕДНОСЕЛЧАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСЀЛЧАНИН, мн. едносѐлчани, м. Съселянин; еднослец. Противоп. другоселчанин. От тях Ивайло познаваше най-стария — Дамян, като едноселчанин, и най-младия — Кузман, родом от близко село до неговото. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 51. Моите прадеди и едноселчани малко отбирали от сложните плетеници на християнската служба. О. Василев, ЖБ, 14.