ЕДНОСЕМЀЕН

ЕДНОСЕМЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. Рядко. Спец. За жилище, къща и под. — който е предназначен за обитаване само от едно семейство; еднофамилен. По-старите сгради са предимно едносемейни или двусемейни къщи с градинки, потънали в зеленина и цветя. Г. Белев, КР, 46. Най-значим дял в едносемейното жилище е стаята за дневно пребиваване. РД, 1959, бр. 268, 2.

Списък на думите по буква