ЕДНОСЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСЛО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. 1. Едносричен. В ушите ми ускорено биеше кръвта и сякаш с всеки удар тя отсичаше една страшна едносложна дума: — Луд! Луд! Луд! Г. Райчев, Избр. съч. I, 78. Сяка дума в речта състои или от един слог, че ся нарича едносложна, или от два — двусложна. Ив. Момчилов, ПСЕ, 5. Учителят тряба да са старае да предлага за такива [първоначални] упражнения едносложни думи, в които гласните букви да имат чисто произношение. Р. Каролев, РЗМ, 43.

2. За отговор, заповед и под. — който се състои само от една дума, обикн. едносрична; кратък, лаконичен, едносричен. Войниците се втурнаха в апаратната стая като хала и насочиха своите голи щикове към телеграфистите: "Вън!" Тая едносложна заповед биде издадена с такъв ужасен рев, че телеграфистите,.., избягаха от прозор‑

ците. С. Радев, ССБ II, 51. Иван клюмаше удобрително или потвърдяваше с едносложни възклицания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 209. Старата хазяйка белеше равнодушно картофите, кълцаше лука и отговаряше с едносложни разсеяни възклицания на безконечното бърборене на чужденеца. П. Вежинов, ВР, 79.