ЕДНОСЛОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСЛО̀ЖНО. Остар. Книж. Нареч. от едносложен (във 2 знач.); кратко, лаконично, едносрично. Въпросите му бяха обикновени, безлични,.. Те поддържаха разстоянието помежду им, вместо да ги сближат. Людмила усети това и нарочно отговаряше сухо, едносложно. Ем. Манов, ДСР, 35. Далматинецът се мъчеше да поддържа как да е разговор, но капитанът отговаряше едносложно, лицето му ставаше все по-намръщено. П. Вежинов, ДБ, 106.