ЕДНОСРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се състои само от една сричка. Ударение имат и едносричните думи, като град, дом, път, бял, пет, спя, зле и др. Л. Андрейчин и др., БГ, 16.

2. За отговор, заповед и под. — който се състои само от една дума, обикн. едносрична; кратък, лаконичен. Еднички те приказваха помежду си, но вяло, с едносрични думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91.