ЕДНОСРИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСРЍЧНО. Нареч. от едносричен; (във 2 знач.); кратко, лаконично. Всеки мълчеше, гледаше пред себе си, отговаряше едносрично с да или не. А. Гуляшки, Л, 463. По цял ден се обличаше, стържеше ноктите и проскубваше веждите си, отговаряше едносрично на майка си. К. Кръстев, К, 42. Люба си идваше на обяд, говореше му нещо весело, но той седеше разсеян и сънлив над чинията и отвръщаше едносрично на въпросите ѝ. Л. Дилов, ПДБ, 103.