ЕДНОСТАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТА̀ЕН¹, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. За апартамент, жилище, къща — който има само една стая. Тя се настани близо до града в паянтовата едностайна къщичка. Д. Кисьов, Щ, 202. Апартаментът беше едностаен и подреден много богато. Й. Демирев и др., ОС, 95. Едностайно жилище.

ЕДНОСТА̀ЕН², ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Остар. и диал. 1. Неспирен, непрекъснат, непрестанен. Тая простичка едностайна, пресеклива песен на жабите и на малкия щурец през тихата лятна нощ, е тъй приятна, толкова умилна! Т. Влайков, Пр I, 15. Вън,.., беше сглобен дървен стан и по няколко часа през деня се слушаше едностайния шум на совалката. Г. Райчев, Избр. съч. I, 119. Тях ги улиса песента на яза и едностайният съпровод на кречеталото. Ст. Чилингиров, РК, 151. Тя наима мъничка горница и шие ризи и други подобни вещи за магазини.. Измъчена от едностайна работа, тя заболяла и смал не умряла. С. Радулов, ГМП (превод), 218-223.

2. Едноставен (във 2 знач.). Сфера са нарича едно яко едностайно тяло, на което сичките теглени линии от центъра на повърхнината са равни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 7. Той ни съветова да пишеме Световна бивалица, наместо история,.., едностайни наместо прости. Знан., 1875, бр. 17, 271.