ЕДНОСТРАННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТРА̀ННО нареч. 1. По отношение само на едната страна, с участието само на една страна (лице, група, държава и пр.). Имайки предвид крайно изгодните условия,.., ние прекратихме едностранно преговорите. ВН, 1959, бр. 2515, 4. Решението на тази страна е едностранно да намали своите въоръжоени сили.

2. По отношение на едната страна на нещо, само в една или от една страна, посока. Той [буталният шибър] работи като плоския шибър, но не е едностранно натоварен, а е напълно уравновесен, защото натискът на парата от двете му страни взаимно се уравновесява. Маш. IX кл, 141.

3. Едностранчиво. — Предстои ви работа и е напълно излишно да се товарите със служебните недоразумения в института! При това вие преценявате едностранно, съобразно с някакъв измислен от вас идеал. А. Наковски, БС, 213-214.