ЕДНОСТРАНЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТРАНЧЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от едностранчив. Аз не виждах едностранчивостта в тия герои, не намирах противоречия у Христофоров. М. Кремен, РЯ, 548. Макар в първите свои критически статии да слага ударение върху обществения елемент на поезията, не след дълго [Стефан Минчев] осъзнава тази едностранчивост и почва да се задълбочава и върху художествената страна на творбите. Ив. Богданов, СП, 152. Новите задачи,.., спасиха нашето движение от опасната едностранчивост: да се мерят ползите от туризма с количеството на изминатите километри. П. Делирадев, В, 8.