ЕДНОСЪЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСЪ̀Щ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който има еднаква, единна, неизменна същност; еднакъв, единосъщ, едносъщен, единосъщен. Стари груби коли сред полята, / ето ви по безкрайния път! / Като спиците на колелата ви / едносъщите дни се въртят. А. Далчев, С, 19.

2. Който е единен, цялостен, неразделен по своята природа, в своята същност, едносъщен, единосъщ, единосъщен. И в живота и в творчеството си, той е вътрешно цял, едносъщ и неделим, както всякой роден с предопределение в душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 9.