ЕДНОТОННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОТО̀ННОСТ, ‑тта̀, мн. няма, м. Рядко. Отвл. същ. от еднотонен2; еднозвучност, монотонност. Чехов ни рисува скучното, монотонното, непрекъснато течение на обикновения делничен живот.. Но зад тази елегична еднотонност на всекидневието, дълбоко в душите на хората кипи друг, напрегнат, интензивен живот. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 8.