ЕДНОФАМИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОФАМЍЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Спец. За жилище, къща, и под. — който е предназначен за обитаване само от едно семейство, от една фамилия; едносемеен. Към жилищните сгради за постоянно обитаване спадат: еднофамилната къща на един или два етажа, селското жилище,.. и др. А. Дамянов, ЖС, 25. Първите опити бяха направени още през 1958 г. с две едноетажни еднофамилни едропанелни жилищни сгради. ВН, 1960, бр. 2830, 4.