ЕДНОЧЛЀНЕН

ЕДНОЧЛЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се състои от един член. Едва ли се бяха изминали десетина деня, откак се подписа прочутият едночленен мир в Букурещ. М. Георгиев, Избр. разк., 226. Едночленна формула. Едночленно домакинство.

Списък на думите по буква