ЕДНЪЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНЪ̀Ж нареч. Остар. и диал. Вeднъж (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Еднъж, като отиде на лов, доведе някакъв потъмнял и мършав овчар от другата страна на планината. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16. Еднъж Цеца изварди, когато излязоха Дакови, и дойде сама горе, при нея. — Николино, ида да та вида! Г. Райчев, ЗК, 83. Танашакът сякаш на себе си заговори: — Еднъж да ми стъпне кракът в Елнъзач, още едни волове ще си купя. К. Петканов, СВ, 26. Дваж мерѝ, еднъж да не сбъркаш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 135. Турция мисли, че .. с русофобията си ще може за всягда да замазва очите на Европа, без да си напомни, чи еднъж кратуна за вода, двdж, на третий път ся пуква. ДЗ, 1868, бр. 44, 164.

— Други (диал.) форми: едно̀ж, едну̀ж.