ЕДРОГЛА̀В

ЕДРОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с едра, голяма глава. Братята, яки селяни, едроглави, с лица като дъбови чворове, държаха ръцете си в джебовете на потурите и не гледаха ранения, а някъде встрани. Ем. Станев, ИК III-IV, 500. Виждаше се през отворената врата как говори нещо на кучето. Сивожълтият едроглав пес слушаше начумерено. А. Гуляшки, МТС, 108. Появиха се риби с чудни шарки.. На дъното се лепяха едроглави попчета и дракони. А. Мандаджиев, ОШ, 4.

Списък на думите по буква