ЕЗДА̀

ЕЗДА̀, мн. няма, ж. 1. Яздене на животни, обикн. кон, катър, муле и др., за преминаване на разстояния. Бори се смъкна от коня и поразтри изтръпналите си от ездата колене. Й. Вълчев, СКН, 147. Назад изморените от продължителната езда заптии се бяха разточили в мълчалива, нестройна колона. Ст. Дичев, ЗС II, 729. Кърви потопиха въстанието, огън изпепели и Перущица.. Тук, на три часа езда от Пловдив, в подножието на Родопите, е нейното свято огнище. Ст. Станчев ПЯС, 70.

2. Спорт. Спорт, при който се използват обучени коне, обикн. от специализирани ездови породи като арабска, чистокръвна английска и др. Разбираше от коне, от езда, фехтовка. Й. Йовков, Разк. I, 153. Тези кончета се пазеха и отглеждаха в заклетите ливади, обучаваха се за луда езда от пазачите. Й. Вълчев, СКН, 32. Спомни си [Стоян] само за алестото жребче, което се готвеше да учи на езда тая пролет. Д. Талев, ЖС, 31. Конна езда.

3. Разш. Управление и движение на превозно средство, обикн. моторно — автомобил, локомотив, мотоциклет, велосипед и др. Пеньо разправя всичко, както си е било — от игла до конец. Разправя така, че всички, които слушат, да разберат как най-добре се кара тежкотоварен влак. — Особено важно е отличното познаване профила на пътя и умела езда на локомотива. Ив. Бурин, НП, 67. При посочените кратки съвети от една страна се осигурява по-дълъг живот на автомобила, а от друга — по-правилна и сигурна езда. ОФ, 1965, бр. 6551, 2.

Висша езда. Спорт. Обучение на коня да изпълнява различни движения ходом, в тръс и галоп, съобразно с волята на ездача. В олимпийската програма е включена и висша езда.

— Друга (диал.) форма: язда̀.

Списък на думите по буква