ЕЗДА̀ЧЕСКИ

ЕЗДА̀ЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до ездач. Смилец беше добър ездач, предпочиташе коня пред колесницата и изпитваше особено удоволствие да изкарва на показ пред внимателния народ ездаческата си сръчност и добра стойка. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 12. Слугата бързо му обърна дясното стреме, за да вкара в него стъпалото си. Подаде му късия ездачески камшик. Т. Харманджиев, КЕД, 56.

— Друга (диал.) форма: язда̀чески.

Списък на думите по буква