ЕЗДОВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗДОВЍ, ‑а̀, ‑о̀, мн. ‑ѝ, прил. Който се отнася до езда. "Не е военен, не е и полицай... Свободен ездач, без ездова стойка" — бързо съобрази Васко. З. Сребров, Избр. разк., 16. — Камилата като товарно и ездово животно се отглежда много в тази засушлива част на Индия — забеляза Амал. Ек. Мечкова, СМ, 18. Червенобрадият трепна и преди поразеният му спътник да протегне ръка за подкрепа, тежко се изтърси от седлото. Излъсканата подметка на ездовия му ботуш се мярна за миг над гърба на коня. А. Дончев, СВС, 10. Ездови кон.