ЀЗДОМ нареч. Остар. С езда, с яздене; яздешком. Конниците бяха яхнали и гърбом към вятъра успокояваха нетърпеливите жребци... Поведоха търсом. Вятърът брулеше в лицата, князете се загъваха в наметките. Александру съжаляваше, че тръгна ездом. Д. Добревски, БИ, 104-105.