ЕЗЕРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЗЕРО, мн. ‑а̀, ср. Естествено или изкуствено запълнена с вода падина на земната повърхност, която няма пряка естествена връзка с морето. Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на езерото. Ив. Вазов, Съч. ХII, 84. Охрид, кацнал на брега на синьото езеро, е град на легенди и сказания. Д. Спространов, С, 73. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода. Б. Русев, ЖНР, 7. Да излеза на поле широко / и ще гледам край синьо езеро. Нар. пес., СбНУ VIII, 96. Кат е излезла Тодора, / дуал е вияр и вятър, / Тодоре перо занело/ на самодивски езера. Нар. пес., СбВСтТ, 1050. Високопланински езера. Сладководно езеро. Солено езеро. Изкуствено езеро.

◊ Безотточно езеро. Геогр. Езеро, от което не изтича река. Крайбрежно (крайморско) езеро. Геогр. Езеро, което е отделено от морето чрез натрупан от морските вълни или от морските течения пясък. Варненско крайбрежно езеро. Ледниково (циркусно) езеро. Геол. Езеро, което е образувано в ледникова падина (циркус). Смрадливото езеро в Рила е ледниково езеро. Отточно езеро. Геогр. Езеро, което дава начало на река. Охридското езеро е отточно езеро. Язовирно езеро. Язовир. Стига е разпилявала [Арда] силата си на вятъра, нека я събере и утаи в язовирни езера, че да върти турбини, да напоява, а не да дави сухата земя. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269, 4. И това щурче. То непрекъснато разказваше, че зад плочата има живот, има ветрец, има дъх на цветенца, има луна, а под нея кротко се люлеят водите на язовирното езеро с блестяща пътека от сребърни лъчи. П. Стъпов, ЧОТ, 100.