ЀЗЕРЦИ

ЀЗЕРЦИ мн. Истор. Славянско племе, живяло през Средновековието в Пелопонес, което по-късно напълно е погърчено; езерити, езеряни. Самуил не се и опитваше да вдигне българските селяци с тая мечта, той се надяваше на поробените славяни — велегостичите и драговичите в Тесалия.., милинците и езерците в Пелопонес. А. Дончев, СВС, 627. Само езерците и миленгите са ползуваха еще с някоя свобода, като плащаха пак някакъв данък на византийците. Т. Шишков, ИБН, 75.

Списък на думите по буква