ЕЗИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗЍКОВ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Анат. Който се отнася до език¹ (в 1 знач.). Езиков нерв. Езиков мускул.

ЕЗЍКОВ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Езикозн. Който се отнася до език² (в 1,2,3 и 4 знач.). Друг път разговорът ни се въртеше все

около езикови въпроси. Сб??СЕП, 56. Произлизаха неприятни езикови недоразумения между освободители и освободени, които взаимно се титулуваха "братушка". Ив. Вазов, Съч. IХ, 47. Географската и историческата наука много държат за запазване на старинните географски имена като езикови и исторически паметници. П. Делирадев, БГХ, 15. Със симпатия Симеон Радев се е отнасял главно към Петко Славейков.. Той помества неговите възхитителни речи, които са образец и на жива политическа мисъл, и на езиково творчество. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 13-14. Езиковото майсторство значи много, но само с негова помощ художник не може да се стане. Потребен е преди всичко вътрешен живот. Ив. Богданов, СП, 321. Една и съща мисъл може да има различна езикова форма. Псих. Х кл, 126. Езиков спор. Езикова култура. Езиково развитие. Езиково родство. Езикова редакция. Езиково училище. Езикова гимназия. Езиково упражнение.