ЕЗИКОВЀДЧЕСКИ, ‑а ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Езиковедски. Силно двусмислени са и пасажите, посветени на чепинското българомохамеданско население.. Тук заслужава езиковедческо внимание и изразът: "да участвуват в потушаването на въстаналите българи". Н. Хайтов, П, 195.