ЕЗИКОЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЗИКОЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. Наука за езика2 (в 1,2,3 и 4 знач.) и законите на неговото развитие; лингвистика. Венцеслав е отличен студент, професорът по езикознание го готви отсега за свой асистент. О. Бояджиев, П, 87. Тука трябва да кажа още, че г. Кръстьович ме оборва с граматиката на Добровскаго, която е писана още преди 50 годин, когато словенското езикознание се намираше в пелените си. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 199-200. Българско езикознание. Общо езикознание. Сравнително-историческо езикознание.
— Друга (остар.) форма: язикозна̀ние.