ЕЗИКОСЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЗИКОСЛО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до език2, до словото. Страшимиров съпоставяше "водител" и "водач" с "писател" и "писач" и настояваше, че окончанието ‑тел в съществителни имена за човек изтъква по-високо отправяне на духа.. Аз не се съгласих изцяло с това негово твърдение и го замолих да напише езикословна статия "Водител, а не водач". Сб??СЕП, 56. Г. Богоров е поченал да издава списание "Книговище", целта на което е да прави бележки върху езикословната част на всяка новоиздадена българска книга. Ч, 1875, кн. 5, 220. От надошлата из разни места на Македония българска интелегенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, по читалищата и прочее ставаха препирни езикословни и вероизповедни. Лет, 1909, 177.
— Друга (остар.) форма: язикосло̀вен.