ЕЗИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЗЍЧЕ1, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от език1 (в 1, 3, 4, 5 и 6 знач.). [Баба Доке] загледа го [детето] в устата и забеляза на майката: — Милке, езичето му не е вързано, шава го насам, натам. Ще приказва и ще пее като славейче! К. Петканов, ОБ, 227. Пред обора се белееше две-триседмично теленце, разкрачено, зажумяло на слънцето, с изплезено езиче. Г. Мишев, ЕП, 80. Хубавицата държеше в дясната си ръка златна камбанка, от която висеше малко езиче. Ив. Мирски, ПДЗ, 185. През дантелената завеса проникна утринната светлина. Жълтото езиче на лампата побледня. В. Геновска, СГ, 462. Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа... виде, че везните наистина са прави. М. Георгиев, Избр. разк., 113-114. А за бравата не си и заслужаваше да посегне човек — беше от най-стария модел, с езиче от вътрешната страна. Ем. Робов, Ст, 1968, бр. 1179, 2. Евтиният тумбест будилник рязко издрънча. Моис скочи, протегна ръка и бутна езичето на звънеца. П. Спасов, ХлХ, 71. Езиче на револвер.
2. Зоол. Дълъг, гъвкав и подвижен израстък в устата на някои насекоми, с който поемат храната си. Малката череша се готвеше да цъфти.. Пчелите сякаш полудяха. Те долитаха от кошерите, ровеха припряно с крачета златожълтите тичинки, пълнеха кошничките си с прашец и протягаха дългите си езичета към цветните дънца, където ухаеше нектарът. П. Бобев, ЗП, 14.
3. Бот. Неголям израстък в основата на листата (при които липсва листна дръжка) при житните и сенникоцветни растения.
◊ Малко езиче. Разг. Небно езиче. Анат. Малък конусовиден израстък на края на мекото небце в устната кухина; мъжец. — Салевкиевското вино ти гъделичка гърлото и пощипва та по езика; а пастушеското ти окиселява само малкото езиче. Л. Каравелов, Съч. II, 32.
? Змийско езиче. Разг. Змийски език. Не липсваха бай Киро, Църната Мара и Кичка, на която Домна викаше "змийското езиче", защото двете все се джавкаха. Б. Болгар, Б, 20-21. Имам остро езиче; остро ми е езичето. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. Прибирам си / прибера си езичето. Обикн. в пов. Разг. Грубо. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. Точа си езичето в гърба на някого. Разг. Говоря против някого, нападам някого с думи, реч. През цялото време тая духовита и приказлива селянка си точи езичето в гърбовете на ловците.. Тя казваше, че ловджийската наденица била по аспра на ден. Н. Попфилипов, РЛ, 59-60.
— Друга (остар.) форма: язѝче.