ЕЗИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до езичество и до езичник; идолопоклонски. Природата е знаела, че прачовеците един ден ще се изкачат на могилата, тук от високото ще се поклонят на своите езически богове и ще искат милост от природните стихии. Й. Радичков, ВН, 116. Той се държал твърдо и не искал и да слуша за езическата вяра. Т. Влайков, Съч. II, 212. Сред падината се издигаше столетник дъб и там около него се тълпяха насъбраните хора. До дънера имаше нещо като езически жертвеник и на него димеше огън. Ст. Загорчинов, ДП, 452-453. Хан Крум извършил пред очите на византийците езически

обреди и направил преглед на войските си. Ист. VII кл, 16. Езически предания.

— Друга (остар.) форма: язѝчески.