ЕЗИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЗЍЧЕСТВО, мн. няма, ср. Предхристиянска и нехристиянска религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Бащата на Горазд шепнеше някакви странни думи, останали от памтивека, още от тъмното езичество, ала дядо Горазд се отказа от заклинанията и вярваше само на силата на билките. А. Дончев, СВС, 121. Знаеше, че между хората вървят тайни книги, неугодни. Гонеше ги църквата, защото в тях имало езичество и ерес. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 257-258. — Борили са се [апостолите] против езичеството, против старите божества и суеверия. Д. Талев, ЖС, 193. Съществува и трето мнение, което ни разказва, че Борис и неговите боляре са се кръстиле в 861, а последните останки от българското езичество са биле унищожени в 869 година. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 114-115.

— Друга (остар.) форма: язѝчество.