ЕЗЍЧНИЦА ж. Жена езичник; идолопоклонница. Сестра ми се спря и се отдръпна от мене. — Тази нощ ще умреш — каза тя. — Нищо подобно — рекох аз, — ти си езичница и затова вярваш в разни глупости! Аз не се боя от кукумявки. К. Калчев, ПИЖ, 127.
— Друга [остар.] форма: язѝчница.