ЕКВИВАЛЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКВИВАЛЀНТ м. 1. Книж. Нещо, което е равностойно, равносилно, равнозначно на друго и може да го замести напълно. Па я ми кажете на кой други език има еквивалентът на нашата българска, прабългарска, архибългарска закана: "С кремък ще ти дера кожата?" Ив. Вазов, БП, 114. Необходимо е да се проникне в оная връзка, която съществува дълбоко между думите и граматическите форми, благодарение на които, тия думи се съединяват в изречения. Това задължава всеки преводач да намира "еквиваленти" при превода на своя език. Н. Лилиев, Съч. III, 103. Държавният бюджет се изяжда от партизани, наречени чиновници, които в голямото си мнозинство са неспособни и не дават на държавата никак еквивалент за заплатите си. С, 1909, бр. 79, 2.

2. Хим. Тегловно количество от химически елемент, което се съединява с една тегловна част водород или я замества.

3. Иконом. Стока, в която се изразява стойността на друга стока.

◊ Всеобщ еквивалент. Иконом. Стока, която изразява стойността на всички други стоки и срещу която те се разменят. Златото придобило универсална разменимост и поради това започнало да служи като постоянно мерило за стойността на всички останали стоки, т.е. на всеобщ еквивалент, всеобща мярка на стойността.

— От лат. equivalens, ‑ntis, през нем. Äquivalent и рус. эквивалент.