ЕКЗАЛТЍРАМ

ЕКЗАЛТЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. Довеждам някого или нещо до екзалтация. Това безцелно пътуване из Испания, което предприе [Фани Хорн], уж да забрави Ередиа, екзалтира още по-силно любовта ѝ. Д. Димов, ОД, 150. Високата температу‑

ра събуждаше в съзнанието му кошмарни образи и екзалтираше ужаса му — ужас на всяко живо същество от смъртта. Д. Димов, ОД, 238. екзалтирам се страд.

ЕКЗАЛТЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпадам в екзалтация. И Донката започва да разказва хумореска. Всяка фраза облива залата с оглушителни смехове. Настроен от успеха си, той бързо се екзалтира и, за да предизвика смях, дава ход на всичките си изкуства. Д. Немиров, Д № 9, 146. — Жоржо, пардон, ти, както винаги се екзалтираш и всичко преувеличаваш или изопачаваш... Ив. Вазов, Съч. ХI, 188.

— От нем. exaltieren или фр. exalter.

Списък на думите по буква