ЕКЗАМИНАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗАМИНА̀ТОР¹ м. Нов. Спец. Електронно устройство за изпитване и обучаване на група ученици с помощта на тестове. Вниманието на посетителите привличат и двата екзаминатора, предназначени за изпитване и едновременно обучаване на 10 ученици с помощта на тестове. ТД, 1971, бр. 18, 2.

— От фр. examinateur.

ЕКЗАМИНА̀ТОР² м. Остар. Книж. Лице, което провежда изпит. Когато студентинът излазя пред своите екзаминаторе, то тряба да са отличава с три каче‑

ства: с добро и с безукоризнено поведение или с официална нравственост, с готови отговори на известни въпроси и с отсъствие на сяка самостоятелност. Знан., 1875, бр. 22-23, 351.

— От фр. examinateur. — Друга форма: екзамена̀тор.