ЕКЗЕКУТЍВЕН

ЕКЗЕКУТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който се отнася до екзекуция (в 1 знач.); екзекуционен. Палачите забравили да закрият лицето на Савов. Когато екзекутивната команда заела позиция и насочила пушките срещу него, мощният глас на Савов разцепил нощта. ВН, 1960, бр. 2644, 4. Екзекутивна акция. Екзекутивни групи.

2. Юрид. Който се отнася до екзекуция (във 2 знач.); изпълнителен. Ако някои стопани или наематели не изпълнят разпорежданията от чл. 27 навреме, общинското управление е длъжно да наеме хора и извърши това за тяхна сметка. Разноските .. се събират по екзекутивен начин. Гр, 1906, бр. 7, 101. Ще продължава ли още в. "България" да отрицава, че тя не е един полицейски дрипел, чийто абонамент събират държавните бирници по екзекутивен начин, като продават котлите и чергите на бедните вдовици и сираци? Пряп., 1903, бр. 73, 4.

— От лат. exsecutivus.

Списък на думите по буква