ЕКЗОДЀРМА

ЕКЗОДЀРМА ж. Бот. Повърхностният най-външен пласт от клетки в корените на растенията, които се образуват след опадването на кореновите власинки. Останалите части на корена, които са загубили власинките си и са се покрили с екзодерма, .., образуват така наречената неактивна част. Хр. Дилов и др., РВ, 10.

— От гр. Vζω 'вън' + δέρμα 'кожа'.

Списък на думите по буква