ЕКЗОТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЗОТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който е типичен, свойствен за отдалечени и малко известни страни, обикн. южни и източни, и чужд, нехарактерен за други народи, обикн. северни; екзотически. Когато чуем да се говори за Канарските острови, веднага виждаме пред себе си някакви слънчеви градини с екзотични дървета, по чиито клони са накацали милиони пеещи канарчета. Св. Минков, ДА, 18. Други лодки са препълнени само с екзотични плодове — банани, фурми, смокини. П. Вежинов, ДМ, 11. Едни от най-разпространените тропични растения са палмите .. Голямото им разпространение ги прави неделима част от екзотичния пейзаж. К, 1963, кн. 2, 4. По асфалта към вилите в Ескориал .. хвърчеха автомобили, а в тях седяха мургави жени, красиви като екзотични цветя. Д. Димов, ОД, 141. Около пристанището е наблъскан средновековният град. Витрини, пълни със змии и екзотични птици. А. Каралийчев, С, 85. Поетът посещава някои източни страни. Красотата на екзотичната природа го опиянява. Лит. ХI кл, 271. Екзотични растения.

2. Прен. Който прави силно впечатление със своята странност, особеност. Стамболийски беше една оригинална, живописна и екзотична фигура, която будеше еднакво и любопитството, и разположението на тия, с които се срещаше. Д. Казасов, ВП, 237. Има .. нещо твърде екзотично, твърде изключително и хубаво в живота край едно море. Й. Йовков, Разк. III, 68.