ЕКЛЕКТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЛЕКТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Безпринципно, механично съчетаване на разнородни, несъвместими възгледи, теории, стилове; еклектика. Професоре, казвам, вашите познания са от преди двайсет години. Информацията ви е ужасно ограничена. И този еклектизъм, този тежък псевдоакадемичен стил. Й. Попов, СЛ, 108. В тия най-общи очертания политическият еклектизъм на "Звено" искаше да слее две непримирими доктрини: тая на буржоазията .. и тая на пролетариата. Д. Казасов, ВП, 471. Списанията бяха издавани сравнително луксозно .., но печатният материал бе твърде неравен, без определена линия, с някакъв еклектизъм, който и в клишираните неща, и в литературните произведения стигаше понякога до безвкусие. К. Константинов, ППГ, 122. Колкото пък се отнася до нейната външност [на църквата Карлс-кирхе], употребата на разнородни елементи и мотиви, почерпани от различни стилни епохи, се окачествява като начало на еклектизъм, под знака на който стои значителна част от архитектурната продукция през 19 век. М. Бичев, АНВ, 393-394. Еклектизъм в изобразителното изкуство.

— От гр. έκλεκτός ’избран’ през нем. Ekletismus.