ЕКЛЕКТЍК

ЕКЛЕКТЍК, мн. ‑ци, м. Книж. Учен, политик, художник и др., който проявява еклектизъм в работата си, в творчеството си или е склонен към еклектизъм. Пенев не е последователен. Той е еклектик, който смесва различни методи, емпирик, който се придържа добросъвестно във фактите, но не винаги умее да ги осветли правилно. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 118.

Списък на думите по буква