ЕКЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКЛЍВО. Нареч. от еклив (в 1 знач.); ековито. Под краката му се ронеха бучки пръст и дълго екливо шумяха надолу по сухорляка. Ил. Волен, НС, 43. След една минута Светослав и Богор се озоваха при вратнята и големият ѝ железен чук прозвуча екливо в нощната тишина. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 177. Шумът на реката екливо се издигаше между гранитните урви. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 186. Той [Каргонеца] се разсмя екливо след отминаването на влаковете и на ротити към Бабина. Д. Вълев, З, 294.