ЕКСЕЛЕНЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСЕЛЀНЦ, мн. няма, м. Книж. Обикн. в обръщение — почетна титла на министър, посланик и др. — превъзходителство. Игна‑

тиев веднага поискал среща с великия везир: — Екселенц, така ли се усмирява народ? Българите отново са потресени от действията на правителството. Хр. Бръзицов, НЦ, 157. — Ще предизвикаме чужда намеса .. — забеляза пашата .. — Напразен страх, екселенц. Д. Спространов, БКН, 118.

— От нем. Exzellenz.