ЕКСИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕКСЍК. Простонар. 1. Нареч. При отмерване на нещо — в по-малко количество; по-малко, не колкото трябва. Лакомството на Гърбуна нямало край. За да турне пари настрана — той не си доядал .., продавал ексик, служил си с лъжи, с измами, само да спечели повече. Д. Немиров, Д № 9, 94. Броим, броим, тридесет гроша и дваесет и пет пари ексик. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Сяка добра стопанка трябва да купува месо от един месар (касапин), който, като на мющерия, ще дава добро месо. В противен случай разните месари не само че не ще дават добро месо, но и много пъти ще теглят ексик. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Отговаря свети Иван: / — "Върни се, върни, старом брайне, / и да дойдеш, пътя нямаш, / че си вино ти продавал, / ексик си го ти додавал / на окица по чашица. / Това е тебе се грехове!" Нар. пес., СбВСт, 49.
2. Неизм. прил. За мерки, теглилки — който е неточен, който отмерва по-малко. Утре пък му съставят акт, задето мерките му били ексик. Т. Влайков, Съч. III, 116. Който в дюкяна си .., в търговете и панаирите крие неточни (ексик) драмове, развалени кантари .., ся глобява от десят до петнадесят сребърни петака. Ф. Перец и др., НЗ, 70.
3. Като същ. ексик, мн. ‑ци, ср. Остар. Недостиг, липса. Вторий .. ще пробира изпомежду училищните лири неговите ексици. Хр. Данов, Лет., 1869, 156.
◊ Ексик да е. Разг. Да липсва, да го няма; никак да не е. "Голяма работа — че съм щял да се разговарям и шегувам с една шопкиня. Нека да е ексик тоя разговор. Не ми трябва." Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 239. — Па ето че и спечели малко, — Спечели... Такова спечелване ексик да е! Т. Влайков, Съч. III, 269. Ексик ми едната дъска в главата; ексик ми е някоя дъска. Разг. Безумен, луд, смахнат съм. Сиромах Лило, ходи божем, ама баш като че е пиян-залян, едвам пристъпва, па се клатушка: ту се завали насам, ту се завали натам, също като че да иде у пусти гори, също като че му е ексик некоя дъска! М. Георгиев, Избр. разк., 54. Ексик ми е едната събота; ексик ми е едната чивия. Диал. Безумен, луд, смахнат съм. — А пък онази вещица имаше и тя една дъщеря, беше хубавичка и тя, ама беше май като халосаничка, недомисленичка такваз, като че ѝ беше едната събота ексик. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. Само това ми е ексик. Разг. Като възклицание за изразяване на неодобрение, несъгласие, когато върша нещо, което не ми подхожда, не ми съответства или е ненужно, вредно. — Нямахте ли електричество? — Какво ти електричество. Само то ни беше ексик. Г. Краев, АЗ, 18. — Болен съм. Трябва да съм настинал малко — каза Васко и залитна. — Ха сега иди да спиш, че да ти мине! — помъкна го към вратата Игнат. Нощният вятър охлади челото му. — Хвърли тая цигара, само тя ти беше ексик! Кл. Цачев, В, 25.
— Тур. eksik.