ЕКСКУРЗИАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕКСКУРЗИА̀НТ м. Лице, което е на екскурзия; излетник, турист. Малките екскурзианти крещяха и ръкомахаха, поруменели от щастие, че ще пътуват. П. Стъпов, ГОВ, 112. Ремсистите от работническия квартал трябваше да се съберат, но за да заблудят полицията, те решиха да направят събранието извън София, като екскурзианти. Д. Кисьов, Щ, 93. Калугерът видя децата и поиска да отмине, тъй като не му направиха впечатление — той беше свикнал да вижда в манастира всякакви екскурзианти. П. Стъпов, ГОВ, 143. Много ученици-екскурзианти идват в столицата. ВН, 1961, бр. 3016, 2.